Мароко

Разговорът за Мароко не може да започне с нещо друго освен с рецептата на автентичния марокански чай. Всеки уважаващ себе си магребец през живота си изпива повече от дузина цистерни от него. Той може да се окаже за всеки турист животоспасяващ в лятната жега.
И така – на литър вода се взема лъжица зелен чай, 5 – захар и шепа мента. След като водата кипне се изсипва при съставките в метален чайник и се държи на слаб огън още 5 минути и готово. При изливането трябва да се спази магребския етикет – чайникът се държи високо над чашата, така че напитката леко да се разбълбука.
И така Мароко е една от не многото страни, където може да се опита традиционната арабска екзотика, без да се жертва комфорта и да се рискува самочувствието. Предприемчивите местни жители са изучили тънкостите на СПА-то, силата на вълните и розата на ветровете по крайбрежието, забелязали са любовта на туристите към мароканските килими и коприна – така че тук можете да посърфирате, да се попазарите или просто да отморите на плажа или басейна на хотела.
Столица — Рабат.
Основни курорти – Агадир, Маракеш, Ес Сувейра, Казабланка, Фес, Танжер, Уалидия и Ел Джадида.
Часова разлика – Мароко е 2 часа назад
Визов режим – за гражданите на България не се изисква виза.
Валута – паричната единица е марокански дирхам (MAD), един марокански дирхам има 100 сантима. 100 MAD са приблизително 9 евро или 10-11 долара.
Най-добре е пари да се обменят в банки или специални обменни бюра със „златен” надпис. Банките работят от понеделник до петък от 08:30 до 11:30 и от 14:15 до 16:30. Обменни бюра има и на летищата. Кредитни карти се приемат в повечето ресторанти, в много магазини и практически във всички хотели.
Бакшиши е прието да се дават по малко, но често. Например в ресторантите и хотелите - до 10% от сумата на поръчката (понякога се включват в сметката, но допълнителния бакшиш винаги се приветства); на камериерките – 2-10 на седмица; на гидове – 10 дирхама за екскурзия. Тези суми са само ориентировъчни и в крайна сметка остават на преценката на всеки турист.
Няма особено значение каква валута ще вземете със себе си, за да обмените в страната. Валутният курс се определя от главната банка на основата на международните курсове и е единен за цялата страна. Не се препоръчва обмена на валута на черно – освен че рискът от измама е особено висок, това е и забранено от държавата. Внасянето на валута е разрешено, но с нея не може да се разплаща в Мароко. Забранено е също така да се изнасят марокански дирхами от страната.
 
Наем на автомобил – необходима е международна шофьорска книжка, кредитна карта и възраст над 21 год. Това е доста популярна услуга в Мароко, като не рядко дават колата под наем „в комплект” с шофьор.
Офисите на международни фирми са масово разпространени, цените не са високи. Наемът на автомобил среден клас струват около 400 дирхама на ден. Данък, пробег, застраховка, пътна помощ и транспортните разходи се заплащат отделно в зависимост от типа на колата. В големите курорти се препоръчва резервацията на автомобил предварително. Преди документалното оформление следва внимателно запознаване с техническото състояние на автомобила. Често има скрити дефекти, които се налага да се заплатят след връщане на колата.
Маркировката на пътищата е международна. Указателните табели по правило са изписани на френски и арабски. Коланите са задължителни.
Често коли под наем предлагат направо на улицата, но този вариант е най-рискован: наличието на реклама и патент не са гаранция за добросъвестност на наемодателя.
Правилата за движение по пътищата, които спазват местните шофьори са много своеобразни: в градски условия те практически отсъстват, особено по отношение на предимство и ограничения на скоростта. В провинцията, напротив, в много случаи цари доведена до абсурд вежливост. На кръстовище може да станете свидетел как шофьори дълго се увещават кой ще пресече пръв като всеки отстъпва своето право на другия.
 
Безопасност – мароканците като правило имат топло отношение към туристите. Приятната особеност на тяхното гостоприемство, за разлика например от турците, е че е по-ненатрапчиво.
Страната е социално и политически стабилна, криминалната престъпност е относително ниска. В района на курортите може да се разхождате даже нощем. На местата, където се събират много хора, особено на пазарите, ценните вещи следва да се държат под контрол. Местното население много уважава полицията.
Достъпът до джамиите за немюсюлмани е забранен с малки изключения. Прегръдките и въобще прояви на силни емоции не са приети.
Не се препоръчва пиенето на вода от водопроводната мрежа или от продавачите по улиците, които предлагат наливна, само бутилирана. Сокове с лед, които има повсеместно, също следва да се консумират с особено внимание.
Жените по-добре да се движат в компанията на мъже. В Мароко е прието да се яде с три пръста на дясната ръка. Храната не трябва да се пипа с лявата ръка, която се счита за нечиста. Отказът на покана за гости на чаша чай може да стане повод за обида. В началото на обяд често предлагат купа с топла розова вода за миене на ръцете. Хлябът е символ на богатство и следва да се използва икономично и с достойнство.
Традиционно пиенето на чай е съпроводено с определени ритуали – чашата се пълни не повече от две трети, чаят трябва да се пени, не е възпитано да се духа, а дълбоко да се вдишва, за да се усети аромата му. На гости, етикетът изисква да се изпият не по-малко от 3 чаши чай, едва четвъртата чаша може да се откаже, без риск това да се изтълкува като проява на неуважение.
 
10 неща, които не трябва да пропуснете:
1. Почивка на някой от великолепните плажове на кралството.
2. Разпускане на тялото и духа в традиционен хамам.
3. Площад Джем ал Фна в Маракеш, където най-добри артисти демонстрират своето майсторство в областта на музиката, танца, театъра и цирковото изкуство.
4. Покупката на очарователни украшения от ювелирния пазар при портата Баб Смарин във Фес.
5. Лабиринта на малките улички в медината на Фес. Престрашете се да се изгубите, някой местен може благородно да Ви спаси и изведе.
6. Чаша автентичен марокански чай на площад Джем ел Фна.
7. Вълните в района на Агадир, за сърфистите.
8. Гледката към Европа от другата страна на Гибралтарския пролив при Танжер.
9. Мавзолей на Мулай Идрис в едноименното село, на 5 км. от Волубилис.
10. Чехли като на Малкия Мук за спомен от южната страна през дългите зимни вечери.
11. Разгледайте вратите. В Медината няма да откриете две еднакви. Всяка се различава според вкусовете и предпочитанията на собственика си и може много да разкаже за него.
 
Климат – поради големите вариации в релефа и близостта до капризния Атлантик, климатът на Мароко значително се различава в различните си части. На средиземноморското крайбрежие климатът на страната е мек, субтропичен, с горещо лято и умерено студена зима. Температурата през лятото достига +29…+35°C, а през зимата +15...+20°C, в планините -15 °C. Лятната жега се понася добре благодарение на прохладния океански бриз. Средната температура на водата е +18...+21°C. В планините даже в най-горещите дни температурата не превишава +15 °С, през зимата някои върхове се покриват със сняг. Снегът при надморска височина над 2000 м. се задържа повече от 5 месеца в годината. Маракеш, Фес и Агадир са сред местата с най-много безоблачни слънчеви дни.
 
Плажове – широки пясъчни плажове; рядко са собствени с безплатни чадъри и шезлонги; по-често са обществени и с платени съоръжения. В някои части на крайбрежието могат да се забележат приливи и отливи.
 
Хотели – в страната действа европейската класификация на хотелите. Повечето са построени в арабски стил, основно – по крайбрежието. Хотелите с 2-3* са разположени на разстояние от 500-600 м. от морето, с 4-5* са по-близо до брега. Храненето по-често е на база закуска и вечеря, но има и All Inclusive.
Наред с класифицираните хотели съществуват и некласифицирани. Сервизът се отличава от европейския в посока на по-голяма простота. При това „звездовата” класификация е достатъчно произволна. В 5-звезден хотел може да отсъстват вентилатор и шампоан, докато в съседната „дупка” да ги има. Липсва европейска точност в работата на персонала.
Напрежението в електрическата мрежа в новите здание е 220 волта, а в старите – 110 волта. Контактите са стандартни – европейски.
В някои хотели с 4 и повече звезди има басейни с подгряване. Много имат собствени фитнес центрове, както и СПА центрове.
 
Кухня и ресторанти – в мароканската кухня широко използвани са плодовете, зеленчуците, месото, морските дарове и разбира се, много подправки. Както и навсякъде в Северна Африка, кускусът тук е насъщен. Гарнира се обилно с месно рагу, зеленчуци, доматена паста и подправки. Другото национално блюдо – таджин – задушени зеленчуци и подправено овнешко, агнешко, пилешко месо или риба. Вариациите му в различните части на страната са безкрайни.
Традиционни марокански напитки са зелен чай с мента и кафе, силно и горещи, често с кардамон. Кафе с мляко не е особено популярно и се нарича „Каху касе”.
В страната се произвеждат най-добрите вина в Северна Африка: червени – „Булуан”, „Остале”, „Каберне Президент”, „Талеб”, „Пиер Антуан”, „Кардинал Амазир” и бели – „Шюд Сотел” и „Валпиер”.
Препоръчителни за заведенията по хотелите, както и по-приличните кафенета и ресторанти.
 
СПА – не може да се каже, че СПА центровете са най-изгодните или че предлагат нещо супер уникално. Но това, което са, е в напълно прилично качество и струва парите си. Обикновено предлагат следните процедури – всевъзможни масажи, електрофизиотерапия, лимфодренаж на лице и тяло, хидромасажни вани, душ Шарко, терапии с водорасли (талатерм), хамами с кални маски или маски с водорасли, гомаж, морски басейн с флебологически процедури, подводна музикотерапия, кардиотренинг, процедури за лице, кавитасоник и много други. Процедурите може да се поръчват отделно или като курс с продължителност 3-9 дни. Хамами – парни бани, които в Мароко са два вида. Първите – специално за туристи, където последните усилено се потят под наблюдението на местни специалисти. Посещението на „туристически” хамам струва приблизително 150 дирхама. Вторият вид – са автентичните обществени парни бани, където ходят самите мароканци. За тях човек трябва да си осигури тривка и кърпа. За мъжете и жените са обособени отделни хамами или се ползва един, но в различни часове. Мъжете, за разлика от жените, в обществените бани задължително трябва да носят бельо. Цените в обществените хамами са по-ниски в сравнение с туристическите: 7-15 дирхама за вход; приблизително по 30 – за скраб и масаж.
 
Магазини и шопинг – магазините не работят по постоянен график. Собствениците го определят по собствено усмотрение. Държавните магазини като правило работят от 08:00 до 18:00 часа. Има денонощни супермаркети. Основната търговия протича на пазарите, които са отворени докато е светло.
В градските медини и сувенирните магазинчета могат да се купят сувенири за всеки вкус, а също картини, свещници (от кожа, мед и др.), национално облекло, изделия от туя, сребърни и златни украшения, ръчно тъкани килими, изделия от глина, порцелан и много други. В големите магазини качеството на стоките е по-високо, но и цените съответно. В медините и в малките магазинчета цените са по-ниски с 30-50%. Струва си да се обърне внимание на кожените изделия: мароканските занаятчии са известни из целия изток.
Оригинален сувенир са традиционните чехли със завити върхове като на Малкия Мук. Те се правят от мека кожа, украсена със златни и сребърни копринени нишки.
Спиртни напитки се продават повсеместно, но продажбата им в магазините се преустановява след 20:00 часа. В хотелите често правят изключение от това правило.
Пазарене, пазарене, пазарене, безжалостно и безпощадно. Само така може да се купи нещо само 5, а не 15 пъти по скъпо от истинската му цена. Този национален спорт доставя истинска наслада на продавачите. Те с удоволствие се опитват да познаят от къде са туристите. Българите са екзотика за тях.
 
Развлечения, екскурзии и забележителностиМароко има в изобилие от тях.
В Казабланка – голямата джамия на Хасан II, катедралната църква Нотр Дам, руините на древния град Анфа.
В Маракеш – още една древна столица на Мароко, чийто централен площад Джем ал Фна е в списъка на културното наследство на ЮНЕСКО. Тук е квинтесенцията на мароканската екзотика: змиеукротители, татуировчици, предсказатели, певци… Да се намерят в този лабиринт и гмеж забележителностите от пътеводителите е почти невъзможно. Но да ги кажем, все пак на някой може да му се усмихне щастието: джамията Кутубия (висока 77 м.), двореца Ел Бади, гробниците на династията на Саади.
От Маракеш е удобно да се направи еднодневна екскурзия в планината. Например, да се види глинената крепост Телует, ярко червена глинена развалина с ковани врати, които се отварят с еднометров ключ. Алтернатива на този маршрут са водопадът Узуд в долина като на картичка (бонус – пещери със сталактити) и планинският курорт Укаимеден.
Ел Сувейра – националните паркове Тубкал и Тазека.
„Фантазия” – берберски конен фестивал, регулярно се провежда в различни части на Мароко. По време на него се строи палатков град, в центъра на който протича цялото действие. Десетки бербери, облечени в белоснежни гелаби, препускат на конете си, размахват древни на вид оръжия и саби, носят се под грохота на барабани и тътена на конските копита, издават бойни викове.
Джип сафари в долината Маса – тази екскурзия е в посока начало на хребетите на Антиатлас, долините Сус и Уед Маса, които обитават хиляди птици, в това число розово фламинго. Стойността е приблизително 55-65 евро на човек.
Мароканските музеи са отворени от 09:00 до 12:00 и от 15:00 до 17:30.
 
Сърфинг – атлантическото крайбрежие на Мароко е рай за сърфистите. Тук настаняването е достатъчно достъпно, а инфраструктурата – развита, но вълните по нищо не отстъпват на скъпоструващи екзотични дестинации. Най-добрите условия са на север от Агадир. Най-известните места за сърфисти са близките до Агадир – Тагазут и Тамархат. Тук има удобни места, както за новаци, така и коварни вълни за смелчаци. В Мароко може да се сърфира целогодишно. През зимата все пак е препоръчително да се ползва неопрен. Тогава са и най-големите вълни. Основно в Мароко те са прави, не много големи. По крайбрежието има множество школи по сърфинг.